Старобългарски речник
далматьскъ
далматьскъ
-ꙑ
прил
ЛИ
Далматски, на Далмат [умр. ок. 440 г.] — игумен на манастир в Цариград, носещ неговото име; приемник на Исакий. Пр. на 3 август
мѣсꙙца марта ка. жт прѣподобнааго оца нашего саак҄ моностꙑра далматъскаго
С
185.25
Изч
С
далматъскъ
