Старобългарски речник
давꙑдовъ 
давꙑдовъ прил притеж ЛИ Давидов, на Давид — старозаветния цар ѡсанна снов давꙑдову. блгослвнъ грѧдꙑ въ імѧ гне М Мт 21.9 З А СК вь конць псаломъ дадовъ СП 4.1 ꙇсе сне двъ СЕ 33b 15 ѣко же  мꙑ васъ ліка дава сѧтъ К 1b 9 сꙑнъ вꙑшьнꙗго нареетъ сꙙ родꙙ сꙙ. а нꙑнꙗ глагол҄еш сꙑнъ даудовъ С 238.2 мьнѣ порѫ бъ. сѹгѹбь давудовъ пѫть С 361.4 тъьѭ не глагол҄ѫшт даудова словесе. не погѹб сь неьствꙑм дѹшꙙ моѧ С 434.10 помлѹ мꙙ господ сꙑнѹ давꙑдовъ С 392.19 М З А СК Б ЗП СП СЕ К С Гр [τοῦ] Δαυίδ τῷ Δαυίδ даудовъ Нвб давидов ОА ВА Срв Давидов ФИ Давидков ФИ СтИл,РЛФИ Давидово МИ Давидково МИ СНМБ Давидово МИ ВК,Мя Давидковска река МИ ХСпр Давидковски бани МИ Давидковци МИ ЙЗ,Зас