Старобългарски речник
давт 
давт -давлѭ -давш несв Давя, душа̀ ꙇшьдъ же работъ. обрѣте едного отъ клеврѣтъ свохъ. іже бѣ длъженъ емѹ сътомъ пѣнѧѕъ. ꙇ мъ давлѣше  глѧ. даждь м мъже ес длъженъ М Мт 18.28 ЗI А дрѹꙁї кол҄ем. дрѹꙁї жегом. дрѹꙁї же давм. тако господьн҄ѫ сьмрьть вьꙁꙙшꙙ С 57.3 Изч М ЗI А С Гр πνίγω ἀποπνίγω Нвб давя ОА ВА АК Бот Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН МлБТР БТР АР ДА