Старобългарски речник
даI 
да съюз I. Подчинителен 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения a) За цел: за да, да се же вьсе бꙑⷭ҇. да събѫдет сѧ рееное от га саем прркомъ глщемъ А Мт 1.22 СК Б аꙁъ на се родхъ сѧ.  на се прдъ въ вьсь мръ. да съвѣдѣтел҄ьствѹѭ о ꙇстнѣ М Йо 18.37 З А СК не осѫждате да не осѫжден бѫдете М Мт 7.1 З А СК прѣд отъ сѫдѫ. ꙇ дѫ въ іюдеѭ. до [вж. Дограмаджиева, с. 176]  ѹенц тво вдѧтъ дѣла твоѣ ѣже творш М Йо 7.3 З ое прде асъ прослав сна своего. до [вж. Дограмаджиева, с. 176] ꙇ снъ твоі прославтъ тѧ З Йо 17.1 въста бо ꙗкоже рее. прдѣта да вдта мѣсто. деже лежа гь СК Мт 26.6 сего рад въсе тръплѫ ꙁбранꙑхъ рад. да  т спсене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ їсѣ. съ славѡѫ вѣнѡѫ Е 1а 16 поставі гі ꙁаконодавьца надь нім. да раꙁѹмѣѭтъ ѩꙁꙑці ѣко лці сѫтъ СП 9.21 съкаж м гі конънѫ моѭ.  сло дънеі мохъ кое естъ. да раꙁѹмѣѭ есо лшѫ сѩ аꙁъ СП 38.5 ѡтъврат о моі да не вдте сѹетꙑ СП 118.37 ѡград  слоѭ стааго твоего дха. да не въꙁможетъ дѣѣт на нь. вꙿсѣ протвънаа СЕ 80b 14 съ прѣісподьнм. прѣвꙑшꙑн нбсъ. хъ на ꙁемі. вѣровахомъ. хъ въ мрътвꙑхъ съ німь сънідѣмъ да ѹвѣмъ і таінꙑ. ѩже тѹ. да раꙁѹмѣемъ бжѭ. таіна подъ ꙁемлеѭ юдеса. да ѹвѣмъ како і сѫштмъ въ адѣ. просвѣтлъ естъ проповѣдь К 13а 13, 14, 16 Срв. С449.16, 18 онъ же по обꙑаю свомѹ непрѣклоненъ прѣбꙑстъ. сѫшт же блꙁъ цѣсара. бꙗхѫ  да отъстѫптъ.  не можаахѫ отътръгнѫт его С 193.2  с шъдъше вь плѣнен въꙁꙙшꙙ. да мѣѭтъ памꙙть жтꙗ. своѧ ꙁемьѧ. нъ не да поѭтъ С 418.26, 27—28 не моꙁ нктоже ꙗдѹ мѣѧ въ ѹмѣ. да не осѫжден вьꙁьметъ С 421.1 В дистантна употреба. просмъ простꙑн҄ѫ вам вьꙁꙙт. прохъ лѣтъ въ ѹстро.  въ говѣнї  въ страсѣ. ѹкрьпл҄еномъ бꙑт. да хѹдъѩ сеѧ нашеѧ жꙁн въ поко съврьшвъше. конецъ бе страха полꙋт С 67.29 нагъ ꙁбѣже. да господнꙗ не оскврьнтъ мѣста С 365.24 вьꙁьр на н҄ѫ  сътмор ѭ плаѫштѫ. да  тꙑ въꙁлюбш ѧже вьꙁненавдѣ беꙁ ѹма С 395.12 За изразяване на частично противопоставяне: само да, освен да. вꙑ есте соль ꙁем аште же соль ѹбоѣетъ. мь осолтъ сѧ. н ьсомѹ же бѫдетъ къ томѹ. да ꙇсꙑпана бѫдетъ вънъ. ꙇ попраема кꙑ З Мт 5.13 С условно наклонение: за да. гда же постте сѧ. не бѫдьте ѣко  упокрт. посмраждаѭтъ бо лца своѣ. да б(ѫ) сѧ авл лвко(мъ) постѧще М Мт 6.16 З А СК се толко лѣтъ работаѭ тебѣ ... ꙇ мьнѣ нколже не далъ ес коꙁьлѧте. да съ дрѹгꙑ мом въꙁвеселлъ сѧ бмь М Лк 15.29 З А СК Б аште отъ сего мра б бꙑло цсрство мое. слѹгꙑ ѹбо моѩ подвѕалꙑ сѧ бꙑшѧ. да не прѣданъ бмь юдѣомъ. нꙑнѣ же црство мое нѣстъ отъ сѫдѹ М Йо 18.36 З А СК ꙁаповѣжд емѹ. отт отъ сѫдь. да б кꙿтомѹ. несоже врѣдъна. на тѣлесехъ схъ. ꙁнаменаваемꙑхъ съдѣалъ. нъ да прімѫтъ крѣпость СЕ 51b 14 вждѫ бо многꙑ вѣрьнꙑхъ. дѫштꙙ къ гръдꙑмъ танамъ прѧштеню. да бꙑшꙙ н тоѧ трепеꙁꙑ гонеꙁнѫл. нже тоѧ да отъпадѫтъ С 405.16  став ѧ на малѣ да бꙑшꙙ не вьлѣꙁл С 55.13 b) За следствие: та, че, затова, така че о семь прослав сѧ отⷰ҇ъ мо. да плодъ мъногъ сътворте. ꙇ бѫдете мо ѹенц М Йо 15.8 З А СК ѹенц его глѭште. ѹтелю къто съгрьш. сь л л родтель его. да слѣпъ род сѧ М Йо 9.2 З А ьто т есть море да побѣже ї тꙑ еръдане да въꙁврат сѩ вьспѩть. горꙑ да вьꙁіграсте сѩ ѣко овьн ї хлъм ѣко агньц овьї СП 113.5, 6 і толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші К 4b 1 вовода рее. да ꙿто т бꙑстъ да отде отъ свого воньства. а не пае себе ѹстро тꙑ С 147.13 c) За условие: да, ако тако м вѣньцъ цѣсара персъска савора. ꙗко аште с паꙁѹхꙑ стрꙙсеш любо  днъ съвалъмъ.  да падетъ на ꙁем. то да вѣс ꙗко ѹже вѣмъ ꙁвѣсто ꙗко отъвръже сꙙ бога свого С 264.1 2. Въвежда подчинени допълнителни изречения след глаголи хотѣт, прост, ꙁапрѣтт, молт сѧ и под.: да. ꙇс же рее ма то хоштета да сътворѭ вама М Мк 10.36 А, СК. Срв.Мт 20.32 М ЗI А СК  ꙁапрѣт мъ да не ѣвѣ его сътворѧтъ М Мт 12.16 З А СК едн же отъ нхъ рѣшѧ. не можааше л сь отвръꙁꙑ о слѣпоѹмѹ. сътворт да  сь не ѹмьретъ М Йо 11.37 З А СК съвѣшташѧ же архере. до [вж. Дограмаджиева, с. 177]  лаꙁара ѹбѭтъ М Йо 12.10 З едіного просіхъ отъ гѣ того въꙁіштѫ. да жівѫ въ домѹ гні въсѩ дъні жівота моего СП 26.4 въ темнц же сѫштемъ дрѹгъ дрѹга молꙗше. молт господа. да нкакоже облаꙁнвъше сꙙ отъ своѧ вѣрꙑ отъпадѫтъ С 58.8 блюдѣте сꙙ ꙙда. да нктоже васъ отълѫтъ отъ любьве хрстосовꙑ. твръдѣ стоте С 236.13 мол сꙙ гѹменѹ. да  бꙑ прѧлъ їѡанꙿ къ себѣ. да мѹ б бꙑлъ ѹенкъ С 275.7 ꙇ се весь градъ ꙁдѫ протвѫ св. ꙇ вдѣвъше  молшѧ. да б прѣшелъ отъ прѣдѣлъ хъ М Мт 8.34 З А поп вьꙁложь ѹрарь ... въшед въ олътар. молтъ сѫ бѹ. да б ꙁабꙑлъ грѣхъ его СЕ 38b 4 хотѧ ѣвіті своѫ сілѫ. ꙇ хотѧ сътворіті. да бѫ прѣсталі. отъ ꙁълобꙑ своеѩ. ꙇ да бѫ ѹвѣдѣлі. невъꙁможънаѣ наінаѭтъ К 5а 13, 15  молꙙштѹ м пакꙑ да бꙑхъ не въшелъ вь тѣло С 167.26 След глагола пьсат и под.: че. ꙇ како естъ псано о снѣ ловѣьсцемь. да мъного постраждетъ  ѹньжѧтъ М Мк 9.12 З 3. Въвежда подчинени определители изречения: да ꙁаповѣдъ повѣдаѭ вамъ. да любте дрѹгъ дрѹга М Йо 13.34 З А СК не лѣть т стъ ѹже въꙁлюбьне. беꙁь ѹдръжаньꙗ жт. нъ ѹстав себь ꙁаконъ  правло. да вь мѣрѫ вьсе творш С 496.30  ꙁлѣꙁъше фарсе съвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да  погѹбꙙтъ С 402.11 4. Въвежда подчинени подложни изречения: да ѣко тѹждѧ грѣхꙑ вьꙁемлетъ. нѣстъ лѣпо да менѹетъ сѧ хвъ рабъ СЕ 104а 7 добро стъ да жвеш.  свѣта сего вдѣт С 129.29 5. Въвежда подчинени сказуемноименни изречения: да гла мъ съ мое брашъно естъ да творѭ волѭ посълавъшааго мѧ. ꙇ съвръшѫ дѣла его М Йо 4.34 З, А. Срв. С349.28 6. Въвежда подчинени сказуемноопределителни изречения: да нъ аште хоштете дадте ꙙда ваша да сꙙ прѣдадꙙтъ вономъ С 540.25 II. Съчинителен. Въвежда съединителни и присъединителни изречения: и, та, следователно понеже не вѣрѹетъ вьскрѣшенью. н въ стѫѭ троцѭ. да надъ таковꙑмъ не подобаетъ сѧ ерѣов обрѣтт. н прношенѣ ꙁа нь въ црквь прмат СЕ 66b 18 і пакꙑ матъ прт съ нбсе. сѫдт хотѧ жвꙑмъ ꙇ мрътвꙑмъ ... да того рад. страшънꙑ тъ сѫдъ слꙑшѧще ... вѣрѹемъ псаню СЕ 67b 4 ономѹ же ѹвѣштавъшѹ сꙙ.  молтвѫ сътворвъ. отьнꙙ отъ нхъ невдѣнмь арꙿхагꙿг҄еловомъ. да вьс бꙑвъшї подошꙙ вьслѣдъ го С 32.19 длъжꙿнъ бѫде нѣкто комѹ сьребромъ.  не матъ мъ класт. да того дѣлма ѧтъ бꙑваатъ С 494.4 тѣмъ отълѫ жт въстоьнѫѭ странѫ града. да того радма  нарее сꙙ херсонꙗнемъ. стѹжд ѳеѡннь родъ С 542.5 да не како, да не когда μέποτε Да не би, да не би някак млосрдѹѭ о народѣ. ѣко юже тр дьн прсѣдѧтъ мьнѣ. ꙇ не мѫтъ есо ѣст.  отъпѹстт хъ не ѣдьшъ не хоштѫ. да не како ослабѣѭтъ на пѫт М Мт 15.32 З А ꙇ гла емѹ аште снъ ес бжі. пѹст себе долѹ. пшетъ бо ѣко аћломь свомъ ꙁаповѣстъ о тебѣ. ꙇ на рѫкахъ въꙁъмѫтъ тѧ. да не когда прѣтъкнеш с каменъ ногѫ своѫ З Мт 4.6 СК Б ; сего рад (по)добаетъ. лше намъ вънма(т сл)ꙑшанемъ да (не к)о(гд)а отпа(де)мъ Е 8б 17 да некъл εἴποτε, ὅπως, ὡς ἄν Дано да прведѣте м дꙿного оть н҄хъ. да некъл понѣ тъ сꙙ мьнѣ обѣштатъ.  тѣхъ сътвортъ обѣштат сꙙ С 60.13 съ ѹпꙿванмъ въ градѣ прѣбꙑваахѫ въ мноꙁѣ радост. ождаѭште. да некъл нѣкъгда т съподобꙙтъ сꙙ прославт ба С 98.12 ѹдо велко объдръжтъ мꙙ кнꙙже. да некъл  тебе самого вдмъ покаѭшта сꙙ отъ прѣльсті кѹмръскꙑѩ С 157.5 М З А СК Б О Н У Е СП СС СЕ ТФ К С Р Х МЛ Гр ἴνα ὅπως ὥστε ὥς καί εί εἰ μή ἐάν ὅτι δέ οὖν οὐκοῦν τοίνυν ἀλλά Asyndeton [безсъюзно свързване на лични глаголни форми], Inf., τοῦ +Inf., τό +Inf., πρὸς τό +Inf., εἰς τό + Inf., ἐπὶ τῷ + Inf., χάριν τοῦ + Inf. до Нвб да ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ ДА