Старобългарски речник
д 
д I. Буквен знак. Петата буква от стб. азбука, назовавана добро; в глаг. ⰴ, в кир. д; в нвб. звук д. II. Числен знак. В глаг. и в кир. издания на стб. глаг. паметници .ⰴ, д҃=5, V; в кир. и в кир. издания на СП д҃=4, IV 1. числ бр Числ. ред. пѧть Пет ꙇ прде въторꙑ глѧ. мънась твоѣ г сътвор. д҃. мънасъ З Лк 19.18 он же глашѧ емѹ. не ꙇмамъ сьде. тъкмо д҃. хлѣбъ. ꙇ б҃ рꙑбѣ З Мт 14.17А аще кꙿто клѧтъ бѫдⷮ҇е. ꙇ молтъ сѧ сотонамъ... д҃ лѣⷮ҇ да покаетъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 105b 3 пѧтꙑ Пети д҃. неⷣ҇. по велцѣ дн Б N1 моⷧ҇ д҃ томѹжде СЕ 25b 17 В състава на сл. числ. бѣ же втанѣ блꙁъ ꙇлма. ѣко дꙇ стаді З Йо 11.18 аще котоⷬ҇ претьⷦ҇н. съ етврѣногомь блѫдъ сътвортъ ... аще л женѫ мⷮ҇а д҃ꙇ҃ лⷮ҇ѣ да поⷦ҇етꙿ сѧ СЕ104а 20 д о прѣображен хвѣ М 43b 2 2. числ бр Числ. ред. етꙑре, етꙑр Четири обрѣте і д҃ дн юже мѫща въ гробѣ СК Йо 11.17 етврьтꙑ Четвърти пѣне. глаⷭ҇. д҃. прѣст(ꙑ)хъ пркъ праꙁднкъ Е 7а 15 пѣⷩ҇. глаⷭ҇. д҃. вꙁъмѣте врата кнѧꙃ ваш  да въꙁмѫтъ сѧ врата вѣънаѣ Е 25а 5 проⷦ҇. глаⷭ҇. д҃. двенъ б(ъ). въ црквахъ блте Е 36а 13 В състава на сл. числ. всѣхъ родъ. от аврама. до двда. родъ ді.  отъ дда до прѣселенꙗ вавіоньскаго. родъ. ді.  отъ прѣселенꙗ. вавлоньскаго. до ха род. ді СК Мт 1.17 мѣсꙙца марта кд. страсть свꙙтааго сттелѣ  мѫенка. артема С 220.8 М З А СК Б Е СЕ С БН ВН Гр πέντε τέσσαρες