Старобългарски речник
гѹбт 
гѹбт -гѹблѭ -гѹбш несв 1. Губя, изгубвам гь ... рее. ѡ пастꙑр. раꙁвлаѧщ. ꙇ гѹбѧщ овꙿцѧ. се нꙑнѣ мъщѭ на васъ.  стѧжѭ овꙿцѧ отъ пастꙑръ СЕ 82b 8 2. Погубвам, убивам юнюць прведенъ на даръ бв ... толꙿма гнѣвомъ двже сꙙ. ꙗкоже н пастѹха ꙁнат н їного нкогоже мловат. нъ вьсꙙ сълѹаѭштꙙѧ сѧ гѹбт ... нападаѧ на сьрѣтаѭштꙙѧ го С 565.18 3. Прич. сег. деят. като същ. гѹбѧ м ед ὁ ὀλοϑρεύων Убиец овеѭ кръвьѭ двьр помаꙁашꙙ дѣт. въ егуптѣ. тае пршъдъ гѹбꙙ  вдѣвъ не сьмѣаше въскот. т ꙗꙁвѫ вьнест С 417.17 4. Опустошавам, унищожавам млⷧ҇ стаⷢ҇а трофона. ѡ все гадѣ ꙁълѣ. гѹбѧщмь. вна  нвꙑ. ꙇ врътꙑ СЕ 59а 6 Прен.Руша, потъпквам, нарушавам. ꙗкоже бо бесѣдꙑ ꙁълꙑ гѹбꙙтъ обꙑаѧ благꙑ С 544.2 Изч СЕ С Гр ἀπόλλυμι Нвб губя ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА Срв Губи[делников] ФИ СтИл, РЛФИ