Старобългарски речник
грѧст 
грѧст -грѧдѫ -грѧдеш несв св 1. Вървя еште же грѧдѫщю емѹ. повръже  бѣсъ  сътрѧсе  М Лк 9.42 З А не могꙑ же грꙙст. паде ꙁадѹшвъ сꙙ С 289.19 2. Отивам някъде, в някаква посока сѫпрѫгъ воловънꙑхъ кѹпхъ пѧть.  грѧдѫ скѹстъ хъ М Лк 14.19 З А съвѣдѣтельство мое стнъно естъ. ѣко вѣмь отъ кѫдѹ прдъ  камо грѧдѫ. вꙑ же не вѣсте М Йо 8.14 З А 3. Идвам, приближавам се полѹ ношт же въпль бꙑстъ. се женхъ грѧдетъ. ꙇсходте вь сърѣтене его М Мт 25.6 З, А, СК. Срв. С369.4 ꙇꙁдѫ же ꙁ града  грѧдѣахѫ къ немѹ М Йо 4.30 З А  рее къде положсте . глашѧ емѹ г грѧд вждъ М Йо 11.34 З А егда ѹꙁьрте облакъ въсходѧщь отъ ꙁападъ. абе глете ѣ(к)ко тѫа грѧдетъ М Лк 12.54 З горꙑ въꙁдрадѹѭтъ сѩ отъ ліца гнѣ ѣко грѩдетъ СП 97.8 два потаена ѹенка. съкрꙑт ꙇса. въ гробѣ. грѧдете К 14b 39 Срв. С453.27 Образно. ꙇхъже рад грѧдетъ гнѣвъ бже СЕ 91b 21 стража дахъ тѧ сне ль. домѹ левѹ.  аште вдш орѫже грѧдѫще. т не вьꙁвѣстш ... то вь грѣсѣ оного ѹмьреш СЕ 82а 19 В повел. накл.Ела, елате. лаꙁаре грѧд вонъ М Йо 11.43 З, А. Срв. С310.15 С311.7 С311.12 С317.5 грꙙд  покаж намъ. да вдмъ ꙁвѣстьно мѣсто то С 218.28 грꙙдѣмъ вьꙁлюбьн.  мꙑ вьꙁдревьнѹмъ боговесельнѹѹмѹ лкѹ С 321.8—9 кꙿто ставтъ сего ѹбт. грꙙдѣте ѹбо вдмъ то сѫтъ С 216.8 грꙙдѣте вдте мѣсто. жде лежа С 445.18 грꙙдѣте благословьн отьца мого С 123.17 грѧдꙑ м ед ὁ ἐρχόμενος Този, който идва; идващият рее же мъ съ аꙁъ есмъ хлѣбъ жвотънꙑ. грѧдꙑ къ мьнѣ не матъ въꙁаа(л)кат сѧ.  вѣрѹѩ въ мѧ не матъ въждѧдат сѧ нкогдаже М Йо 6.35 З А въсе еже дастъ мьнѣ отъць къ мьнѣ прдетъ. ꙇ грѧдѫштааго ко мьнѣ не жденѫ вонъ М Йо 6.37 З А блнъ грѩдѫі въ імѩ гне СП 117.26 Срв. К1а 39 К1b 6, 15, 17 С319.28 С320.13, 20 С321.18 С322.17, 21 С326.18 С327.12 С328.20, 29 С329.2, 7, 12, 14, 21—22, 26, 29С330.16 С330.16 4. За време, момент, събитие — наближавам, настъпвам женѫ вѣрѫ м м ѣко грѧдетъ годна. егда н въ горѣ се н въ мѣхъ поклонте сѧ отцю М Йо 4.21 З А ѣко се дьнье грѧдѫтъ. вь нѧже рекѫтъ. блаженꙑ неплодъв  рѣва ѣже не родшѧ М Лк 23.29 З грѧдѫще ср ед грѧдѫщаꙗ ср мн τὰ ἐπερχόμενα Това, което наближава; това, което настъпва  бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц  лѹнѣ.  ѕвѣꙁдахъ ... ꙁдꙑхаѭштемъ лкмъ отъ страха.  аанѣ грѧдѫштхъ на вьселенѫѭ. слꙑ бо нбскꙑѩ подвгнѫтъ сѧ М Лк 21.26 З, А. Срв.Лк 21.26 СК грѧст въ слѣдъ кого, грѧст по комь, грѧст послѣдь ἀκολουϑέω τινί, ἀκολουϑέω ὀπίσω τινός, ἔρχομαι ὀπίσω τινός, ἀκολουϑέω Тръгвам, вървя след някого; следвам [някого] с же рее емѹ проꙁьр вѣра съпс тѧ.  абе проꙁьрѣ. ꙇ вь слѣдъ его грѧдѣаше славѧ ба. ꙇ вьс люде вдѣвъше въꙁдашѧ хвалѫ бв М Лк 18.43 З ꙇ же не прметъ крста своего  въ слѣдъ мене грѧдетъ. нѣстъ мене достонъ М Мт 10.38 З, А. Срв.Мт 16.24 М, ЗI;Лк 14.27 М дрѹгꙑ же отъ ѹенкъ рее емѹ г. повел м прѣжде т. ꙇ погрет отца моего. ꙇсъ же гла емѹ. грѧд по мьнѣ. ꙇ остав мрътвꙑѩ погрет своѩ мрътвъцѧ М Мт 8.22 З, СК. Срв.Мт 9.9 М, З, А;Мк 2.14 М З А сь естъ о немьже. аꙁъ рѣхъ. по мьнѣ грѧдетъ мѫжъ. ꙇже прѣдъ мъноѭ бъⷭ҇і. ѣко пръвѣ мене бѣ М Йо 1.30 З А СК Б овъцѧ моѩ гласа моего слѹшаѭтъ ...  по мьнѣ грѧдѫтъ М Йо 10.27 З А ꙇ бѣ варѣѩ съ. ꙇ ѹжасаахѫ сѧ. ꙇ послѣдь грѧдѫште боѣхѫ сѧ М Мк 10.32 З грѧдꙑ въ слѣдъ кого, грѧдѫще по комь ὁ ἀκολουθῶν τινος, οἱ ἀκολουϑοῦντές τινος Този, който следва помѧн емѹ слово твое. рееное тобоѭ. грѧдꙑ вьслѣдь мне. не матъ ходт въ тьмѣ. нъ прметъ свѣтъ жвотънꙑ СЕ 33b 3 слꙑшавъ же съ. дв сѧ емѹ. ꙇ рее грѧдѫштмъ по немь. амнь глѭ вамъ М Мт 8.10 З А М З А СК Б О Е СП СЕ К С Гр ἔρχομαι προσέρχομαι βαδίζω πορεύομαι ὁδεύω περιπατέω ὑπάγω ἐπανάγω ἐπείγομαι κατέρχομαι δεῦρο δεῦτε [вар. εἰσέρχομαι] Нвб грѐнда ’идвам, ида’ диал МлБТР ЕтМл ДА грѐда ’идвам, ида’ диал МлБТР ЕтМл ДА гряда диал Дюв НГер грѐдам, грѐндам диал ЕтБАН гряди ’дойдѝ, ела’ книж остар РРОДД