Старобългарски речник
грѫстокъ
грѫстокъ
-ꙑ
прил
Тежък, мъчителен
сьвѣдѣтельствѹтъ сарра. сь н҄еѭ ревека. пакꙑ анна. грѫстокааго неплодьства. работавъшꙙ страст
С
250.3
Недостъпен, непристъпен.
пр(...)ѧтꙿ сѧ къ мѣс(...) томѹ грѫстокѹмѹ
Р
V 3.31—32
Изч
С
Р
Гр
χαλεπός
Нвб
Ø