Старобългарски речник
грѣшьнъ 
грѣшьнъ -ꙑ прил 1. Грешен, греховен како можетъ лкъ грѣшенъ. сца ꙁнаменѣ творт М Йо 9.16 З А ꙇже бо аште постꙑдтъ сѧ мене  мохъ словесъ. въ родѣ семь прѣлюбодѣмъ  грѣшънѣемь. ꙇ. снъ лвскъ постꙑдтъ сѧ его М Мк 8.38 З А СК мьнте л ѣко галлѣане с грѣшънѣш пае вьсѣхъ лкъ бѣшѧ М Лк 13.2 З прѣстѫпьнкꙑ непъштевахъ вьсѩ грѣшьнъїѩ ꙁемлї СП 118.119 прм гі ѹмаленое се сповѣдане. грѣшънааго раба твоего СЕ 77b 20 ꙇ твоѭ млстъ. въ мꙿнѣ грѣшънѣ рабѣ твомь ав СЕ 72b 25 ꙇ подажд грѣшънꙑма м ома. ꙇстоьнкъ слеꙁъ СЕ 78а 11 ра нꙑнѣ пркрꙑт грѣхꙑ моѩ. ꙇ прѩт словеса моѣ. отъ ѹстъ мохъ грѣшънꙑхъ СЕ 39а 6—7 како можетъ таковъ сꙑ ловѣкъ грѣшьнъ грѣхꙑ ꙁаглаждат С 358.22—23 ꙗко  мене грѣшьнааго  недостонааго съподобілъ с С 103.7 вдꙙщте  кротъко трьпꙙшта. лобъꙁанꙗ блѫдьньска.  дрьжанꙗ рѫкѹ грѣшьнѹ С 392.26 ѣнъ грѣшън(ъ) псалъ въ тъмънц сѣдѧ П10 2. Като същ. грѣшьнꙑ м ед [ὁ] ἁμαρτωλός Грешник блаженъ мѫжъ жъ ... на пѫт грѣшънꙑхъ не станетъ Е 20б 7 Срв. СП1.1 съмрьть грѣшьнꙑіхъ люта СП 33.22 съкѹші (!) мꙑшъцѫ грѣшънаго і лѫкаваго СП 9.36 многꙑ ранꙑ грѣшънѹмѹ ѹпъваѭштаго же на гѣ мілость обідетъ СП 31.10 аште бо праведънꙑ едва съпасатъ сꙙ. неьствꙑ  грѣшънꙑ кꙿде автъ сꙙ С 128.9 М З А СК Е СП СЕ С Р Г П10 Гр ἁμαρτωλός грѣшънъ Нвб грешен ОА ВА АК Бот НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ грешний остар ОА ВА НГер МлБТР гряшен, гряшни остар МлБТР