Старобългарски речник
грѣшьнца 
грѣшьнца -ѧ ж Грешница ꙇ се жена въ градѣ ѣже бѣ грѣшънца М Лк 7.37 З, А. Срв. С391.7—8 вѣдѣлъ б ѹбо кто  какова жена пркасаатъ сѧ емь. ѣко грѣшънца естъ М Лк 7.39 З, А. Срв. С393.3 Изч М З А С Гр ἁμαρτωλός грѣшънца Нвб грешница ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА