Старобългарски речник
грѣхъ 
грѣхъ -а м Грях, прегрешение; провинение родітъ же сна.  нарееші мѧ емѹ съ. тъ бо спсетъ люді своѩ отъ грѣхъ хъ А Мт 1.21 СК Б вдѣвъ же съ вѣрѫ хъ гла ослабленѹмѹ. ѧдо отъпѹштаѭтъ т сѧ грѣс тво М Мк 2.5 З, А, СК, Б. Срв.Лк 7.48 М З А СК вьсѣкъ творѧ. грѣхъ рабъ естъ грѣхѹ М Йо 8.34 З А проповѣдаѭ кръштене покаанѣ. въ отъпѹштене грѣхомъ М Лк 3.3 З А СК се естъ кръвъ моѣ новааго ꙁавѣта. пролваемаа ꙁа мъногꙑ въ отъдане грѣхомъ М Мт 26.28 З А СК собоѭ оцѣщен грѣховъ нашхъ сътворъ. сѣде о деснѫѫ велъствѣ на вꙑсокꙑхъ Е 6а 15 оцѣсті грѣхꙑ нашѩ імені твоего раді СП 78.9 се бо въ беꙁаконенꙑ ꙁаѩтъ есмъ. ї въ грѣсѣхъ роді мѩ маті моѣ СП 50.7 хотѣхъ слъꙁам отъмꙑт. мохъ грѣхъ СЕ 83b 17 се естъ кръв. моѣ. ꙇꙁліваема ꙁа вꙑ. въ оставленье грѣхомъ К 7b 23 тѣмь вьньмѣте да нкакоже вамъ  велко  мало.  вол҄нꙑ грѣхъ пркоснетъ сꙙ С 135.29 не стꙑд сꙙ сповѣдат грѣхꙑ своѧ С 356.1 мьнѣ дномѹ повѣждъ. отъкѫдѹ се стъ ... да тꙙ проштѫ грѣха С 241.4 отьць тво дного дѣлма грѣха адама с породꙑ ꙁведе С 308.28 такожде  трьнмъ вѣньанъ бꙑстъ. да вьꙁдѣланѫѭ ꙁьлѣ ꙁемьѭ грѣхомъ. свомъ послѹшанмъ кротѣшѫ сътвортъ С 484.7 ѿвѣта не мъ о грѣсѣхъ моеѩ слабост Р II 1.21 пѫтьмь дѫ свѣщцѧ полагаѫ ꙁа своѧ грѣхъ БН беꙁ грѣха ἀναμάρτητος Безгрешен, невинен, праведен  въсклон сѧ  рее мъ. ꙇже вась беꙁ грѣха естъ. прѣжде връѕ камень на нѭ М Йо 8.7 грѣхъ прмат Навличам си осъждане, гняв аще кꙿто премⷧетъ тѣло бже. ꙇ кръвь недостоенъ сꙑ. то грѣхъ себѣ премⷧетъ СЕ 69а 17 М З А СК Б О Е СП СС СЕ К С Р Г Х БН Гр ἁμαρτία ἁμάρτημα πταῖσμα πλημμέλημα τὸ πλημμελημένον ἔγκλημα ὀργή παρακοή Нвб грях ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА грех ДА