Старобългарски речник
грѣховьнъ 
грѣховьнъ -ꙑ прил 1. Греховен, грешен да не ожесттъ сѧ етеръ отъ ... лъстѫ грѣховноѫ Е 8а 16 отъ вꙿсѣхъ ѹбо хран сѧ. ѡтъ нхъже въходтъ грѣховънаа съмръть СЕ 89а 8—9 ꙇ цѣл  отъ вꙿсего недѫга. плътъскаго  дшевънааго. отъпѹст емѹ грѣхꙑ. ꙇ грѣховънѫѭ болѣꙁнь СЕ 25b 4 острѹж м дѹшꙙ грѣховънꙑѧ пѣготꙑ С 392.14—15  по ꙁаповѣдемь съпасовомъ жт ... не падень ко  грѣховьно опл҄ѣн҄ен.  веланьꙗ о свомь оѹпꙿван. подъѧт въꙁможетъ С 513.20—21 кръст же сѧ не да грѣховъное прметъ оставлене Х IАа 11 Образно днⷭ҇е. ветъхꙑѩ грѣховънꙑѩ рꙁꙑ. ѡтъвръгъше СЕ 2а 6—7 дажд намъ влко на сонъ грѧдѫще. поко тѣлес. ꙇ съхран нꙑ отъ мраьнꙑѩ тъмꙑ грѣховънꙑѩ СЕ 37b 20—21 ꙇ вьꙁдвгн  отъ одра грѣховънааго СЕ 25b 8—9 твоꙗ ѫжа сѫтъ грѣховьн съѫꙁ. твоѧ пленцꙙ сѫтъ ꙁавст С 400.14 бꙑстъ намъ лоꙁа богоносьнаꙗ. ꙁно грѣховънꙑ нашъ С 353. 20  оставм вьса беꙁаконьꙗ. ꙗко да не пршедꙿшѹ м на грѣховьнѫѭ глѫбнѫ С 528.20 2. Като същ. грѣховьнаꙗ ср мн ἁμαρτήματα Грехове, греховни постъпки  ѫꙁꙑ грѣховьнꙑхъ растрьꙁаахѫ сꙙ С 387.16 Е СЕ С Х Гр τῆς ἀμαρτίας [τῆς] ἀρρωστίας ὁ ἐξ ἁμαρτιῶν τῶν ἁμαρτημάτων [τῶν] ἁμαρτιῶν [τοῦ] πάϑους грѣховънъ Нвб греховен ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА греховни, греховний НГер МлБТР