Старобългарски речник
грьмѣт
грьмѣт
-грьмлѭ
-грьмш
несв
Гърмя
гласъ спѹштенъ бꙑ ꙁъ облака. окꙑ громьнꙑ. на многъ асъ гръмꙙ. самъ сꙑнъ колѣбаше сꙙ акꙑ овоште ꙁꙑбл҄емо отъ многа вѣтра
С
570.9
Изч
С
гръмѣт
Нвб
гръмя
диал
ВА
Дюв
НГер
ДА
гърмя
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
