Старобългарски речник
грътань 
грътань - м Гърло, гръклян ѹтрѹд.хъ сѩ вопіѩ іꙁмлье грътань моі СП 68.4 не въꙁгласѩтъ грътанемь своімь СП 113.15 коль сладъка грътан моемѹ словеса твоѣ СП 118.103 прільплї ѩꙁкъ мої грътан моемь СП 136.6 ꙇ жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ творѧще жѧждѭ. ꙇ вꙿсѭ ѩꙁѭ жегѫщѭѭ пльть его. ꙇ ѫтробѫ его. сѹшѧщѭ ѹстънꙑ его. палѧщѭ грътань его СЕ 29b 23 медъ бо капл҄етъ отъ ѹстьнѹ женꙑ блѫдьнꙑ. ꙗже вь врѣмѧ помажетъ грьтань тво С 351.2 достонѫ покаꙁа слѫ грьтань. мже ꙁдошꙙ прѣдааню словеса С 426.15 СП СЕ С Гр λάρυγξ φάρυγξ λαιμός грьтань Нвб гъртан остар МлБТР гортан книж остар ВА МлБТР ЕтМл РБЕ РРОДД