Старобългарски речник

гръньар҄ь

гръньар҄ь -ꙗ м Грънчар ꙗко стъ лѣпо. ꙗже въ породѣ. рѫка деснаꙗ адамова рѫка пркоснѫ сꙙ дрѣвѣ.  прѣстѫпьнмъ ѹсъхнѫ. то пакꙑ глнънꙑмъ брьнмъ грьньаремъ сътворенѣ бꙑт С 396.20—21 Изч С Гр κεραμεύς грьньарь Нвб грънчар ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА грънчарин Дюв РБЕ Срв Грънчар МИ КП, МИРазл Грънчер МИ НК,ТТроян Грънчарица МИ ЖЧ Грънчаров ФИ СтИл, РЛФИ