Старобългарски речник
гръмъ 
гръмъ -а м Храсталак гі бже. блгввъ. жрътвѫ аврамлѭ. подъ дѫбомь мамьбрскꙑмь. ꙇ телець мѧкокъ. ꙇ овенъ дръжмъ ꙁа рогъ. въ гръмѹ савековѣ СЕ 15b 8 Изч СЕ Гр φυτόν Нвб гръм ’дърво, храст’ НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА