Старобългарски речник
гръдъ 
гръдъ -ꙑ прил 1. Горд, високомерен раста гръдꙑѩ мꙑслѭ срдца хъ М Лк 1.51 З ѡклетаⷡѭⷶштаго таꙇ скрънѣго своего. сего вꙑгꙑнахъ гръдомь окомь і несꙑтьномь срдцемь съ сімь не ѣдѣахъ СП 100.5 Срв. С304.29 гръдꙑ м ед [ὁ] ὑπερήφανος Горделив, високомерен човек гръдї ꙁаконъ прѣстѫпахѫ вельм. ѡтъ ꙁакона же твоего не ѹклонхъ сѩ СП 118.51 2. Който внушава боязън, страх, ужас деже аще ес. ꙇ отънѭдѣже аще деш. ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ невдмъ. л гръдъ. л жвотьномь. вдѣнемь авлѣѩ сѧ ... ѡтълѫ сѧ ꙇ отъдѣл СЕ 53b 26 вдѣна бꙑшꙙ шьствꙗ твоꙗ боже .. гръдъ на облацѣхъ.  аггелꙑ.  слам славмъ С 326.30  съ страхомъ  трепетомъ.  лѣпꙑмъ въꙁдръжанмъ. къ гръдѹѹмѹ  страшънѹѹмꙋ прстѫпте комьканю С 405.22 помнамъ ѹбо с прсно словеса. стꙑхъ цѣлован грьдааго лобьꙁана. же къ себѣ самѣмъ С 423.25 въстаꙗше напрасно бѣсꙿ. гръдомъ окомъ вьꙁраѧ на раба бжꙗ С 554.8 М З СП СЕ С Р МЛ Гр ὑπερήφανος τυφωνικός φρικτός φρικώδης φοβερός грьдъ Нвб гръд, гръдий остар диал НГер РБЕ гърд остар диал ВА АК горд ОА ВА АК БТР АР РБЕ Срв Гърдьо ЛИ ГВ Гърдино МИ ВК,Мя