Старобългарски речник
громьнъ
громьнъ
-ꙑ
прил
Гръмовен
гласъ спѹштенъ бꙑ ꙁъ облака. окꙑ громънꙑ. на многъ асъ гръмꙙ. самъ сꙑнъ колѣбааше сꙙ акꙑ овоште ꙁꙑбл҄емо отъ многа вѣтра
С
570.8—9
Изч
С
громънъ
Нвб
громен
остар
ВА
Бот
Дюв
ЕтБАН
громний
остар
Бот
