Старобългарски речник
громъгласъ
громъгласъ
-а
м
Гръмовен глас
съвꙑше блстаню мракъ. вь лце протвънꙑмъ адовамъ сламъ. громъгласомъ етеромъ слꙑшꙙштемъ. клѫштемъ. вомъ волꙙштемꙿ глаголѫштемъ
С
465.2
Изч
С
Калка от
гр
βροντόφωνος
Нвб
Срв
гръмогласен
прил
