Старобългарски речник
громъ 
громъ -а м Гръм, гръмотевица народъ же стоѩ ꙇ слꙑшавъ. глаахѫ громъ бꙑстъ. їн глаахѫ анћлъ гла емѹ М Йо 12.29 З А СК Б отъ гласа грома твоего ѹстрашѩтъ сѩ СП 103.7 ѹтвръждаѩ громъ.  ходѧ на крлѹ вѣтрънюю СЕ 56b 20  се напрасно шѹмъ  громъ сь небесе многамі мльнꙗм облац двжꙙште сꙙ пльн огн҄ѣ С 6.15 ꙗкоже отъ пл҄уска того мьнѣт вьсѣмъ ꙗко громъ бꙑстъ С 230.5 можетъ л ловѣкъ мꙑ пшенцѫ въ жтьнц сво лежꙙштѫ  хранꙙ ѭ. дъждѹ  же тѫамъ  громѹ.  мльнꙗмъ находꙙштемъ. не въꙁьмъшѹ ...  сѣꙗт въ мꙙ господьн҄е С 266.3 Образно.  мльтъ въ плът громъ божꙗ словесе С 456.8 Изч М З А СК Б СП СЕ С Гр βροντή Нвб гром остар ВА Бот НГер МлБТР ЕтБАН РБЕ ДА Срв гръм ОА ВА Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ Гро̀ма МИ ГХ,МИМ Громо ЛИ Громов ФИ СтИл,РЛФИ