Старобългарски речник
громовъ
громовъ
прил
притеж
сꙑнъ громовъ
υἱὸς βροντῆς
Син на гърма, на гръмотевицата — прозвище на всеки един от двамата Зеведееви сина — ап. Яков и ап. Йоан, ученици и последователи на Христос
ѣкова ꙁеведеова. ꙇ оана братра ѣковлѣ. ꙇ нарее ма менѣ. воанръћесъ. еже естъ сна громова
М
Мк 3.17
З
Изч
М
З
Нвб
громов
остар
ВА
гръмов
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
БТР
Срв
громък
БТР