Старобългарски речник
гроꙁьнъ 
гроꙁьнъ -ꙑ прил Всяващ голям страх, ужас; ужасен дажд ꙁаклнане мое. ѡ страшънѣмь мен твоемь. съвръшаемѹ гроꙁънѹ бꙑт. вождю ꙁълѹмѹ СЕ 51b 8 ѡ бꙑть намъ ѣко не бꙑт. въ гроꙁъное правьдвое съшестве. стааго емѹ дха. гю по СЕ 60b 2 Изч СЕ Гр φόβος Нвб грозен ОА ВА Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА грознний ОА ВА НГер