Старобългарски речник
гроꙁнъ 
гроꙁнъ -а м Грозд еда обемлѭтъ отъ трънѣ гроꙁнꙑ. л отъ рѣпѣ смокъв М Мт 7.16 Образно. тъьѭ же ѹꙁьрѣвъ братѭ  прснааго брата веньꙗмна. беꙁълобьнааго младааго мьньшааго. отьꙙ лоꙁꙑ послѣдьн҄ гроꙁнъ С 367.27—28 гда младенштъ крьвѭ вѳлемъ багърмъ бѣѣше.  младъ гроꙁньвъ мьстъ младъ. съ родтель топлам сльꙁам мѣсмъ бѣаше С 397.16—17 Изч М С Гр σταφυλή βότρυς Нвб Срв грозе, гроизъ, гройзе ’грозде’ диал ДА