Старобългарски речник
гроꙁновь
гроꙁновь
-ꙗ
ср
събир
Грозде [образно]
отронкꙑ ꙁакона събраш. а стово гроꙁновь бърат. попѹшташ
С
335.2
събърашꙙ съборъ. да не отъ внограда сладъко обьмьѭтъ гроꙁнов
С
385.22
Изч
С
Гр
βότρυς
καρπός
гроꙁнов
Нвб
Ø
