Старобългарски речник
гроꙁдъ 
гроꙁдъ -а м Грозд вьсѣко бо дрѣво отъ плода своего поꙁнаатъ сѧ. не отъ трънѣ бо ешѫтъ смокъв. н отъ кѫпнꙑ гроꙁда обемлѭтъ М Лк 6.44 З еда обьемлѭтъ отъ трънѣ гроꙁдꙑ. л отъ рѣпьѣ смокъв З Мт 7.16А моⷧ҇ на гроꙁдъм вна на мане СЕ 14а 10 отъходѧ отъходѧ. отъ сѣмен гроꙁдовъ. ꙇ осѹша еѭ. ꙇ велкꙑ връхъ. вꙿсѣкꙑ гадꙑ. ѡтдѣте отъ лоꙁѣ СЕ 50а 19 Изч М З А СЕ Гр σταφυλή τρύγη καρπός Нвб грозд ОА ВА Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА