Старобългарски речник
гргор
гргор
-ꙗ
м
ЛИ
1. Григорий Неокесерийски [Чудотворец — умр. ок. 270 г.] — църковен деец и богослов, ученик на Ориген, епископ на Неокесария [Понт]. Пр. на 17 ноември
мⷺца ноѩⷠ҇ ж҃ꙇ҃. стааго глгора юдотворца неокесарѩ
А
127а 23
мⷺ҇ц ꙁі. гргора юдотворьца
СК
134а 13
мⷺ҇ц. тоⷤ҇. ꙁі. стаго глгорѣ юдотворца
У
IIа 6
2. Григорий Просветител на Велика Армения — ръкоположен за епископ от Леонтий в Кесария [умр. ок. 325—334 г.]. Основал първата катедра в Ечмиадзин. Пр. на 30 септември
мⷺца сепⷠ҇ ћ҃. стааго свⷳ҇номⷱ҇ка грігора археппа велкъѩ арменѩ
А
121b 20
л҃ стрстъ стаго глгорѣ архепскꙋпа. велкѧ арменѧ
Е
38а 4
3. Григорий Богослов [Назиански — ок. 330—390 г.] — ранновизантийски мислител и църковен деятел, проповедник и поет; епископ на Сесима, Назианз и архиепископ на Цариград [381 г.]. Председателствал на II Вселенски събор [381 г.]. Пр. на 25 януари [а от 1076 г. и на 30 януари — Събор на Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст]
мⷺца енⷬ҇ ҃д҃ стааⷢ҇ оца нагⷲ҇о. глігора бгословца. еппа въвша нанꙁанꙁ
А
141а 26
въ то же врѣмꙙ гргор наньꙁꙗнъскꙑ епскѹпъ. вътнѫтрь въ градѣ въ малѣ црькв съборьі творѣѣше
С
198.2
Срв.
С201.13
4. Григорий Ниски [Нисийски — умр. ок. 394 г.] — ранновизантийски църковен писател, богослов и философ; епископ на Ниса в Кападокия. Брат на Василий Велики. Един от главните дейци на II Вселенски събор [381 г.]. Пр. на 10 януари
мⷰ҇ѣ. і҃. гргора
СК
149b 17
5. Григорий I Велики [Двоеслов] — римски папа [590—604 г.]; един от четиримата велики отци на римската църква. Пр. на 12 март
мѣсꙙца марта въ аї. жт гргора папꙑ рѹмъскаꙿго
С
119.15
блаженꙑ гргор. поставьнъ бꙑстъ патрархъ. стѣ бж цръкв рмьстѣ
С
119.16
6. Григорий Декаполит — противник на иконоборството, мъченик, пострадал ок. 820 г. Пр. на 20 ноември
мⷺ҇ца тоⷢ҇ ҃ ... стаⷢ҇ глігора новаго юⷣ҇творⷰ҇
А
127а 28
А
СК
Б
У
Е
С
Гр
Γρηγόριος
грігор
гргоръ
глгор
глгоръ
глігоръ
Нвб
Григо̀р
ОА
НГер
Григор
ЛИ
Григорий
ЛИ
Григоров
ФИ
Глѝгор
диал
ЛИ
Глигоров
ФИ
СтИл,РЛФИ