Старобългарски речник
граждь
граждь
-а
м
Обор, конюшня
тъ ѹбо въшьдъ въ градъ. въ црькъве велкѫѭ. ѭже съꙁъда цѣсарꙿ коньстатнъ. ѹкор беꙁъьствова ѭ. кон҄емъ граждъ сътворвъ ѭ
С
215.1
Изч
С
Гр
φἀτνη
граждъ
Нвб
гражд
диал
ОА
ВА
НТ
Дюв
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
РБЕ
РРОДД
ДА
граж
диал
Дюв
ДА
Срв
Гражда
МИ
ЙЗ,БГИ