Старобългарски речник
гражданнъ 
гражданнъ -а м Гражданин, жител на град граждане же его ненавдѣахѫ его ... глѭще. не хоштетъ семѹ да цсрствѹѹтъ надъ нам М Лк 19.14 З А да не бѫдетъ съ ꙁълꙑм гражданꙑ осѫжденъ. гражданꙑ же нарѫ. же не рашꙙ прѧт. господна с цѣсара вь себѣ С 319.19, 20 стъ бо каꙗн отꙿ вьсеѧ дѹшꙙ ꙁносмо.  стъ покаан прѣпрость гражданехъ вьꙁскамо. мже ов съпасам сѫтъ С 362.22 Образно. ловѣка породьнааго гражданна. беꙁъ ꙁемьнааго трѹжданꙗ жвѫшта. беꙁъ дъжда кръмꙙшта сꙙ С 429.23—24 небеснꙑѧ гражданꙑ творꙙтъ. сам сь агг҄елꙑ жт мѫште С 542.30 Като събир. граждане мн ἡ πόλις Гражданите, гражданството вьс граждане прѣдъстоѧштї  поꙁорѹѭштї ю. вьꙁꙿпшꙙ глагол҄ѫште. самодръжье цѣсарю ... неправедьнѣ сѫдш С 13.27 бꙑстъ рать велка отъ поганꙑхъ ... скрьбь же  пеаль не хѹдѫ мѣахѫ граждане С 191.20—21 Изч М З А С Гр πολίτης Нвб гражданин ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА