Старобългарски речник
градьць 
градьць -а м 1. Градче, градец ꙇ годна мнѫ юже отъпѹстт народꙑ. да шедъше вь блжьнѧѩ градъцѧ. кѹпѧтъ брашъна себѣ М Мт 14.15 З ꙇ дв сѧ ꙁа невѣръство хъ. ꙇ объхождаше градъцѧ ѹѧ М Мк 6.6 З не кънгꙑ л рѣшѧ. ѣко отъ сѣмене два [следващият текст е добавен с глаголически букви в края на страницата, вж. Ягич, с. 346, бел. под линия]  от втлеемъскааго грдца деже бѣ двд прдетъ хъ М Йо 7.42 З бѣ же еднъ болѧ лаꙁарь. отъ втанѩ градъца марна. ꙇ мартꙑ сестрꙑ ѩ М Йо 11.1 З А Н бѣ же філіпь. от відсадꙑ. градьца андреова  петрова А Йо 1.45 2. Градинка потом же градьць малъ на брѣꙁѣ сьтворвъ.  тъ вь рѣдъкꙑѧ асꙑ дьн дѣлаѧ. отъ того крьмл҄ѫ себѣ мѣаше С 519.5 Изч М З А Н С Гр κώμη πόλις κηπάριον градъць Нвб градѐц ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ Срв Градец МИ ЙИв,БСМ НК,ТТроян МлБТР