Старобългарски речник
градьскъ
градьскъ
-ꙑ
прил
Градски, на града
васлеа ... наꙙ ѹт градъскꙑѧ мѫжꙙ
С
535.10
прмъ кнꙙꙁъ кн҄гꙑ цѣсарꙙ. сѣдъ на сѫдшт. повелѣвааше народъ градъскꙑхъ прводт ... съсѫдꙑ мѫльнꙑѧ прѣдъ н҄м полагат
С
174.28
С
Гр
τῆς πόλεως
градъскъ
Нвб
градски
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
градский
НГер
Срв
Градско
МИ
АМС,Мак. код