Старобългарски речник
градьнъ
градьнъ
-ꙑ
прил
Градски, на града
то ꙁъхождааше ноштѭ. вратомъ градънꙑмъ ꙁатвореномъ сѫштемъ. стоꙗше молтвѫ творѣаше къ богѹ
С
206.9
братъ мѹ пергам. обѣма цѣсарема въгодвъ. старѣшнъства многа градънаꙗ прѣдръжавъ ... много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ
С
281.3
гда крава трьꙁанꙗ мѫжь женъ. въ градьнꙑхъ стьгдахъ междахъ ... гда младенштъ крьвѭ вѳлемъ багърмъ бѣѣше
С
397.12
повръꙁъше ꙁа ноꙁѣ . влааахѫ по гостньцѹ градънѹѹмѹ
С
537.20
дастъ мъ еппа менемь каптона. давъ мѹ вонъ вѣрьнъ мѫжъ. сломъ пꙙть сьть ... ѹѧшꙙ градънꙑѧ стѣнꙑ
С
540.5
Изч
С
Гр
τῆς πόλεως
πολιτικός
градънъ
Нвб
гра̀ден, гра̀дни
остар
МлБТР