Старобългарски речник
градьнкъ 
градьнкъ -а м Гражданин, жител на град не бѣ бо дꙿно отеьство стꙑмъ ... дрѹгꙑ бо отъ ноѧ странꙑ бѣ. то како юже беꙁградьнкꙑ л ѧ нареемъ. л градьнкꙑ вьсеѧ вьсел҄енꙑѧ С 84.2 Изч С Гр πολίτης Нвб Срв гражданин ОА БТР РБЕ гражданец остар РБЕ