Старобългарски речник
градъII 
градъ -а м Град, градушка ѡтъ блꙇсцѣньѣ его прѣдъ німъ облацѣ проꙇдѫ. градъ і ѫглье огньні.  воꙁгрѣмѣ съ нбсꙇ гь СП 17.13 їꙁбі градомь віна їхъ. і ръніцѩ їхъ сланоѭ. їпрѣдастъ (!) градѹ скотъ іхъ. і мѣніе іхъ огню СП 77.47, 48 положі дъждѩ імъ градъ. огнъ попалѣѭщь въ ꙁемлі їхъ СП 104.32 ꙇꙁбав отъ снѣга. ꙇ отъ мраꙁа. ꙇ отъ града носма бѹреѭ СЕ 14а 7 л ꙇꙁ гроба. л ꙁ (!) града. л іꙁемънꙑѩ (!) СЕ 54b 10—11  мꙙ тво прꙁовемъ. гоже хвалтъ вьса тварь. ꙁмве  вьса беꙁденꙗ. огн҄ь градъ снѣгъ ледъ. дѹхъ бѹренъ С 77.6 лютомь гнѣвомъ града родомъ бмꙑ С 397.10 Изч СП СЕ С Гр χάλαζα Нвб град ОА ВА АК Бот НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА градом нареч диал МлБТР РБЕ