Старобългарски речник
готоват 
готоват -готоваѭ -готоваш несв Подготвям, приготвям, готвя готоваѩ горꙑ крѣпостъѭ своеѭ. прѣпоѣсанꙑ сілоѭ. съмѫщаѩ глѫбнѫ морьскѫѫ СП 64.7 поꙁорьнікꙑ въскръсенью его. готоваеш. съвѣдѣтелѣ въстанью пріводш К 12а 22 проповѣдатѣлѣ момъ юдесемъ. твоѩ слѹгꙑ готоваеші К 12а 24 д къ готованѣ мьнѣ стост ... д къ стѣ невѣстѣ С 248.6—7 дьнесь жрѣбꙙ готовамо стъ ... дьнесь цѣсарь славꙑ на ꙁем пророьскꙑ славмъ стъ С 321.25 Изч СП К С Гр ἑτοιμάζω εὐτρεπίζω κατασκευάζω Нвб гото̀вя остар ВА НГер МлБТР ЕтМл РБЕ