Старобългарски речник
гость 
гость - м Гост ꙗкоже бо богатъ нѣкто. пръ велкъ гостемъ свомъ ѹготоввъ.  посълавъ поꙁъванꙑѧ мъ С 267.3—4 Изч С Гр φίλος Нвб гост ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА