Старобългарски речник
госпожда 
госпожда -ѧ ж Господарка, владетелка ѣко о рабъїнѩ въ рѫкѹ гждѩ своеѩ. тако о наш къ гю бѹ нашемѹ. доїждеже ѹштедрітъ нъї СП 122.2 Срв. С75.19 додошꙙ на село да поѭтъ мало. госпожда же селѹ томѹ елнꙑн҄ бѣаше С 18.5 ѹлꙗн сестра твоꙗ обѣшта сꙙ пожрьт богомъ.  бꙑт  женѣ м  госпожд цѣсарьствѹ момѹ С 2.6 ѣко обажденїмъ госпождꙙ с вь тьмнцѫ въврьженъ бꙑстъ С 367.8 госпожда бо  ... хотꙙшт обратт савнѫ отъ вѣрꙑ. отъгъна ѭ отъ себе съвꙙꙁавъш С 132.13 тво мѫжь госпожде господнъ мо стъ С 366.16 За БогородицаВладичица. родство стꙑѩ гждѧ бцѧ А 116b 11 Знатна жена, госпожа. ного съсѫда ьстънꙑ отье не мамъ. раꙁвѣ сьребрънааго блюда. же  посълала госпожда велкаꙗ съ кѹцѭ С 120.30 А СП С Гр κυρία δέσποινα γυνή Нвб го̀спожда остар РБЕ ДА господжа остар диал ОА ВА АК МлБТР РБЕ ДА ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА