Старобългарски речник
господьствь
господьствь
-ꙗ
ср
мн
Един от деветте ангелски чина [първият от втората триада в йерархичната подредба], господства
аћл ꙇ архћл. прѣстол ꙇ гдествѣ. властел ꙇ дръжавꙑ. ꙇ слꙑ. многораꙁльн херовм. егоже трепѭещѭтъ [!] нбса. ꙁемⷧѣ море
СЕ
45b 20—21
дьнесь же ... съходтъ на ада на сьмрьть ... тꙑсѫштꙙ тꙑсѫштам. мꙑ агг҄елъ арханг҄елъ. власт владꙑьств. господьств слъ прѣстолъ
С
463.18
СЕ
С
господьств
господеств
Нвб
господствие
остар
ВА
Срв
господство