Старобългарски речник
господь 
господь - м 1. Господар, владетел, собственик млосрдвавъ же гъ раба того. пѹст   длъгъ отъпѹст емѹ М Мт 18.27 З А СК  бꙑ подобьн лкомь аѭштемь га своего когда въꙁвраттъ сѧ отъ бракъ. да пршедъшю  тлъкнѫвъшю абе отвръꙁѫтъ сѧ емѹ М Лк 12.36 З А СК ть же рабъ вѣдѣвꙑ волѭ га своего. ꙇ не ѹготовавъ л не сътворь по вол его. бьенъ бѫдетъ мьного М Лк 12.47 егда ѹбо прідетъ гь вінограⷣ҇. ъто сътворітъ дѣлателемъ тѣмъ А Мт 21.40 СК  рее рабъ. г бꙑстъ ѣкоже повелѣ М Лк 14.22 З СК а прмꙑ еднъ. шьдъ раскопа ꙁемл҄ѭ. ꙇ съкрꙑ съребро га своего З Мт 25.18А  пс ѣдѧтъ отъ крѹпцъ падаѭштхъ съ трапеꙁꙑ господе свохъ М Мт 15.27 З СК се ѣко о рабъ въ рѫкѹ гдⷭ҇еї своїхъ СП 122.2 Срв. С75.18 Като обръщение към мъж, за израз на почит, уважение — господине, господа. еднъ же отъ нхъ ... дрѹжнѣ сво рее ... не вѣсте л господ мо ꙗко аꙁъ на наше ꙁем. славенъ сꙑ племенемь ... на поꙁорште мръно. тоаахъ граахъ  трѹждаахъ сꙙ С 63.6—7 2. Създателят и владетелят на света, Господ, Бог гъ повѣстъ въ кнгахъ ... ѣко веселѧщмъ сѧ въсѣмъ. жлще въ тебѣ Е 27а 10 тако глетъ гъ. отъвръста бѫдѫтъ врата твоѣ їерслме Е 30а 13 въꙁдвгшѹ крстъ архерею. на въстокъ. рекѫтъ люде въс. р҃ кратꙑ г помлю Е 31а 5 прнесѣте гю славѫ імені его СП 28.2 доколѣ гі поносітъ врагъ. раꙁдражаетъ протівьнꙑ імѩ твое до конъца СП 73.10 ѡ прѣклоньшхъ колѣна. ꙇ срца прѣдъ гдемь СЕ 61а 10 пакꙑ молмъ сѧ. помѧн гі (в)ꙿсе епскпъство. правовѣръное. пра(в)ѧще слово твоеѩ стнꙑ СС IIIb 18 помѣні бо мѧ сѧтъ гі. въ цѣсарств твоемь К 11а 23 свѧтаꙗ же благословсте господа.  тако прѧста брашъна С 182.15  тако свꙙтꙑ прѣдастъ дѹшѫ господѹ. съ дьвѣма ѹенкома свома С 217.1 молте сꙙ ꙁа мꙙ къ господев. да не бꙑ пршъло нтоже на мꙙ С 364.6 на сцѫ смокве вьлѣꙁе ꙁакꙿхе вдѣтъ господа С 350.13 ꙗко свого господа  цѣсара.  даръ прносꙙштꙙ.  поѭштꙙ хса. на пособѧ въ бран творꙙштꙙ С 463.20 троце едносѫщъна. г бе мо. ое  сне  стъ дше Г г помоꙁ твоемѹ робѹ геѡргіꙋ рьньцю  сѵнкелꙋ блъгарьс(комꙋ) П3 За Христос. сі въ орѫжꙑхъ  сꙇ на коніхъ. мꙑ же въ імѩ гꙇ ба нашего прꙇꙁовемъ СП 19.8 дьньсь гъ хъ водѧтъ. ꙇ отъ сѫда на сѫдъ ꙇ сълѫтъ К 10b 26 г їс хсе спсе вьсѣхъ лкъ. ѹслꙑш мене  покаж. ѹдеса своꙗ С 3.25 г їсѹ хе ѹслꙑш гласъ мо С 22.4 не ѹбо сꙙ ѹлꙗн. гь бо їс хс мѹже тꙑ слѹжш посъла мꙙ покрꙑт тꙙ С 3.4 господь домѹ οἰκοδεσπότης Стопанин, собственик на дом, къща подвѕате сѧ вънт сквоꙁѣ тѣсна(ѣ)а врата. ѣко мъноѕ глѭ. вьꙁщѫтъ вьнт  не въꙁмогѫтъ. отъ нелже ѹбо въстанетъ гь домѹ.  ꙁатвортъ двьр М Лк 13.25 З СК прѣображень господа Μεταμόρφωσις τοῦ Κυρίου Празникът Преображение Господне [6 август] мⷺца авгоⷭ҇ е҃ в стое прѣображене га наⷲ҇го ѵха А 151b7 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СС СЕ К С Р Г ЗЛ АН И П3 Т Гр κύριος δεσπότης ϑεός ᾿Ιησοῦς Χριστός νεανίσκος δεσποτεία υἱος τοῦ ἀνϑρώπου Нвб господ ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА