Старобългарски речник
господнъ 
господнъ -а м 1. Господар нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемь. н рабъ надъ гмь свомь М Мт 10.24 З А нкꙑ же рабъ не можетъ дъвѣма гьма работат М Лк 16.13 З, А, СК. Срв.Мт 6.24 М З А СК нъ аще сповѣдаѩ сѧ. млътѹетъ сѧ своемѹ господнѹ СЕ 68b 21 отъвѣштавѣ ѹбо господнъ го рее. пронꙑрвꙑ рабе  лѣнвꙑ С 369.25—26 гражданꙑ ... же не рашꙙ прѧт. господна с цѣсара вь себѣ С 319.21 Образно.  онꙿ свомѹ ѹмѹ господнъ бѣ.  вол҄еѭ не ра послѹшат С 413.7 Покровител, застъпник. ходата т  господнъ стъ попъ къ богѹ С 358.30 2. Собственик, стопанин веерѹ же бꙑ(въ)шю. гла гнъ внограда. къ прставънкѹ своемѹ. прꙁов дѣлателѧ ꙇ даждь мъ мъꙁдѫ М Мт 20.8 ЗI, А, СК. Срв. Лк 20.15 М З пршедъше же раб гна рѣшѧ емѹ г. не добро л сѣмѧ сѣлъ ес на селѣ твоемь. отъ кѹдѫ ѹбо матъ плѣвелъ М Мт 13.27 З А У пасѫштемъ же сꙙ вельбѫдомъ ... тѫ же вдѣвъ господінъ нвꙑ тоѧ. тее ꙁгънат ѭ С 218.1—2 господнъ домѹ [храма, храмнѣ, храмнꙑ] οἰκοδεσπότης Стопанин, собственик на дом, къща раꙁгнѣвавъ сѧ господнъ домѹ. рее рабѹ своемѹ М Лк 14.21 З А СК се же вѣдте. ѣко аще б вѣдѣлъ гнъ храма. въ кѫѭ стражѫ тать прдетъ. бьдѣлъ ѹбо б М Мт 24.43 З А ѣко аште б вѣдѣлъ гнъ храмнꙑ. въ кꙑ асъ тать прдетъ бьдѣлъ ѹбо б М Лк 12.39 З, А, СК. Срв.Мт 24.43 СК М З А СК У СЕ С Гр κύριος οἰκοδεσπότης δεσπότης φύλαξ αὐϑέντης господінъ Нвб господин ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Господин ЛИ Господина ж ЛИ СтИл,РЛФИ Господиново МИ СНМБ