Старобългарски речник
горюшьнъ 
горюшьнъ -ꙑ прил Синапов подобно естъ цсрстве нбское. ꙁрънѹ горѹшънѹ. еже вьꙁемъ ловѣкъ вьсѣ на селѣ своемъ М Мт 13.31 З. Срв.Лк 13.19 М, З, А, СК;Мк 4.31 М З аште бсте мѣл вѣрѫ ѣко ꙁръно горюшьно. глал бсте ѹбо сѵкамнѣ се вьꙁдер сѧ  вьсад сѧ въ море.  послѹшала б васъ М Лк 17.6 З, А, СК. Срв.Мт 17.20 Изч М З А СК Гр [τοῦ] σινάπεως горѹшънъ Нвб Срв горуха ’синап’ ж НГер РБЕ ДА