Старобългарски речник
горьцѣ 
горьцѣ нареч Със скръб, болка; горко, горчиво вѣдѣ гі връховьнѣаго апла твоего петра просльꙁвъша сѧ горъцѣ. на прѣ(да)н твоемь СС Ib 13 въсплакавꙿш горцѣ ... прпаде къ ногама стааго С 517.4 сьрѣтошꙙ го рѫцѣ вьꙁдвгꙿша на небо ... стъі же постав водонось плаꙙ сꙙ горцѣ С 551.11 Жестоко. то се хъште бꙑт ꙗко нкакоже нсоже ѹш тако мѫмъ велм горцѣ С 153.9 горьцѣ прѣтꙙштѹ цѣсарѹ на божѧ рабꙑ. люто же ꙁъло дѣлаѭштемъ по вьса мѣста кнꙙꙁемъ.  новꙑ  лютꙑ ꙁобрѣтаѭште мѫкꙑ С 209.26—27 неьств вльсв мѫаахѫ крьстꙗнꙑ горьцѣ С 255.19 Изч СС С Гр πικρῶς πικρόν горъцѣ горцѣ Нвб го̀рце остар диал МлБТР РБЕ