Старобългарски речник
горьнъ
горьнъ
-ꙑ
прил
Планински, стръмен
он же вдѣвъше старость мѹ порѫгашꙙ сꙙ обѣшташꙙ сꙙ. ѹпꙿваѭште кон҄ьскꙑмъ ходомъ. голѣньм свом. глаголаахѫ бо дрѹгъ къ дрꙋгѹ. ꙗко не матъ дот мѣста. до етꙑрь дьнї. како бо матъ сътръпѣт толкъ пѫть. бѣдꙿнѹ сѫштѹ горънѹ
С
31.10—11
Изч
С
Нвб
горен
диал
ОА
ВА
РБЕ
ДА