Старобългарски речник
горьнца 
горьнца -ѧ ж Стая на горен етаж, горница і тъ вама покажетъ горьнцѫ велѭ. постъланѫ готовѫ. тѹ ѹготовата намъ М Мк 14.15 З. Срв.Лк 22.12 М З спльн же сꙙ вьсе то мѣсто.  въсход  горьнцꙙ. елнъ  ждовъ С 125.28—29 Изч М З С Гр ἀνάγαιον ὑπερῷον ὑπερῴη Нвб горница диал поет ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА