Старобългарски речник
гор҄естьI 
гор҄есть - ж Горест, мъка, скръб емѹже клѩтвꙑ ѹста его плъна сѫтъ.  горест і лъсті. подъ ѩꙁꙑкомъ емѹ трѹдъ і боꙁⷧнⷺъ СП 9.28 Срв. С426.5 стротел҄ь вьсе твар ... ꙁбавꙙ въсѫ дшѫ клатꙙштѫ сꙙ въ горест даволовѣ С 143.17—18 блѫдьнца стъ сласть. сладъко т бесѣдѹтъ съпрьва. та въпѹштаѭшт. бесѣдоѭ горесть съмрътънѫѭ С 351.7 оцьта напонъ бꙑстъ.  не полъ въ того мѣста горесть С 474.9—10 Изч СП С Гр τὸ πικρόν πικρία Нвб го̀рест ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ