Старобългарски речник
гонѣт 
гонѣт -гонѣѭ -гонѣш несв Достатъчен съм хотѣхъ продльжт слово. нъ гонѣѭтъ  съвѣштанаꙗ С 423.22 кѫѭ прѣд поставьѭ словес трепеꙁѫ. ꙿто бѫдѫ люд селкꙑ гостꙙ. мже днъ хс гонѣтъ насꙑтт С 424.20 ВЗ л. ед. ч. или мн., в съчет. с лич. местоим. дат. м [т,  и под.]. Достатъчно ми [ти, ѝ и под.] е, стига ми [ти, ѝ и под.]. не гонѣшꙙ т прьвꙑхъ прьвꙑхъ пророкъ крьв. ѧже  досел крꙙтъ къ богѹ С 387.8—9 сълѹ же сꙙ дномѹ отъ н҄хъ носꙙштѹ копь сьрѣст женѫ ... нсоже обрѣтъ носꙙштѫ. роꙁвѣ брашьньца же  гонѣтъ на пѫт С 559.22 С Гр ἀρκέω ἐπαρκέω Нвб Срв гоня ОА ВА АК Бот НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ