Старобългарски речник
гонт
гонт
-гонѭ
-гонш
несв
1. Тичам след някого, гоня
і вѧꙁаахѫ ѫж желѣꙁнꙑ. і пѫтꙑ стрѣгѫште. і растръѕавъ ѫꙁꙑ. гонмъ бꙑвааше бѣсомъ сквоꙁѣ пѹстꙑнѭ
М
Лк 8.29
З
А
СК
юньць гнѣва спльнь бꙑвъ їс хлѣва сковъ гонтꙿ вьсꙙ
С
566.3
Образно.
подобітъ сѧ сімъ слънъце. дъневънꙑмъ сѧ свѣтомь облагаѩ небское теенье гонѧ
К
10а 3
бѣгаахѫ акꙑ огн҄емъ пакꙑ гонм
С
39.21
2. Карам, подкарвам [животно]
пѫтꙿнкъ же ... съвꙙꙁа брѣмꙙ хотꙙ на скотъ въꙁложт ... бѣсъ вьꙁлѣꙁе на брѣмꙙ. да го не повръжетъ. бѧ го сѣде на плештѹ емꙋ. гонꙗше къ ногама стааго конона
С
41.16
3. Пъдя, изпъждам някого от някъде
ов тьмнцꙙ отъ самѣхъ основан раскопаваахѫ. ов же протвънꙑѧ слꙑ гонꙗахѫ. отъ вьнѣштьн҄хꙿ съкровштъ
С
467.17
4. Преследвам, гоня
і сего рад гонѣахѫ юде са. ска(ахѫ) его ѹбт
М
Йо 5.16
З
егда же гонѧтъ вꙑ въ градѣ семь. бѣгате въ дрѹгꙑ
М
Мт 10.23
З
мꙑ же братѣ по саковѹ ѡб(ѣ)тованю ѧда есмъ. нѫ ѣкоже тогда рожде сѧ по плът. гонѣнѣше [погр. вм. гонѣше, Кодов, Мирчев, с. 115, бел. под линия] дховнаѣ
Е
28а 8—9
въшъдъ ѹбо въ антохскꙑ градъ. доброьстънꙑѧ гонꙗаше. а же ѧ гонꙗаше то тꙑѧ прлюбьꙗше
С
214.16
гонѧще
м
мн
οἰ καταδιώκοντες
Тези, които преследват, гонят; преследвачите
їꙁбав мѩ ꙁдрѫкꙑ врагъ мохъ отъ гонѩштііхъ мѩ
СП
30.16
прібліжшѩ сѩ гонѩштії мѩ беꙁаконнї
СП
118.15
5.
Прен. Преследвам някаква цел, стремя се към нещо
въꙁдаѭщеі мнѣ ꙁъла въꙁ добра. облꙑгаахѫ мѩ ꙁане гонѣахъ благостꙑнѭ
СП
37.21
Срв.
СЕ77а 2
дажд емѹ не въ тъще тщ. нъ въ стнѫ бѣгат. всѣкоѩ ꙁълобꙑ. гонт вꙿсѣко добродѣане
СЕ
81b 16—17
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
К
С
МЛ
Гр
ἐλαύνω
διώκω
καταδιώκω
μεταδιώκω
Нвб
гоня
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА