Старобългарски речник
голѣнь 
голѣнь - ж Пищял, крак он же вдѣвъше старость мѹ порѫгашꙙ сꙙ  обѣшташꙙ сꙙ. ѹпꙿваѭште кон҄ьскꙑмъ ходомъ.  голѣньм свом С 31.6—7 прѣбт [прѣбват] голѣн κατάγνυμι τὰ σκέλη, κατακλάω Пречупя [пречупвам] пищялите на някого с цел ускоряване на насилствената смърт бѣ бо велкъ день тоѩ соботꙑ молшѧ плата да прѣбѭтъ голѣн хъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ М Йо 19.31 З А СК Б прдѫ же вон. і пръвоеѹмѹ прѣбшѧ голѣн. ꙇ дрѹгѹмѹ пропѧтѹмѹ съ нмь М Йо 19.32 З А СК Б ѣко вдѣшѧ  юже ѹмьрьшь. не прѣбшѧ емѹ голѣню М Йо 19.33 З А СК Б повелѣста ... дрꙿколꙿм ногꙑ хъ прѣбват ... гда же мъ прѣбваахѫ голѣн. прѣдаахѫ дшꙙ своѧ С 80.3 Изч М З А СК Б С Гр σκέ´λος Нвб голян, го̀лен остар ВА Дюв МлБТР ЕтМл РБЕ