Старобългарски речник
голгота 
голгота -ꙑ ж МИ Голгота — име на хълм над Ерусалим, където е разпънат Христос ꙇꙁде въ нарцаемое кранево мѣсто. еже глетъ сѧ еврескꙑ голгота М Йо 19.17 З А СК Б на мѣсто нарцаемое голъгота М Мт 27.33 З А СК на мѣсто голъгота М Мк 15.22 З А СК на мѣстѣ нарцаемѣмь лотостратѫ. евреіскі же голъгаѳа СК Йо 19.13  помꙑ  на въсходъ стааго голгоѳꙑ особь С 286.13 Изч М З А СК Б С Гр Γολγοϑᾶ От арам gugalta, евр, gulgōlet голъгота голгоѳа голъгаѳа голъгафа ћолъћота ћелъгота Нвб голгота ОА АК Бот ЕтБАН БТР АР РБЕ