Старобългарски речник
годѣ
годѣ
нареч
годѣ бꙑт комѹ
ἀρέσκομαί τινι, ἀρέσκω τινι, ϑεραπεύομαι
Угодно е някому, нрави се някому
(вонъ) бꙑваѧ обѧ(ꙁ)аетъ сѧ кѹпѣмї жтскам. да воевод(ѣ) годѣ бѫдетъ. аще же л мѫк(ꙑ) кто ї (...)
Е
1а 3
ї годѣ бѫдетъ бѹ пае тельца юна. рогꙑ їꙁдѣѭшта і паꙁнегъті
СП
68.32
естъ л т годѣ гѹменъ. братрѣ вꙿсѣ. оⷮ҇вѣⷮ҇ годѣ ха рад
СЕ
92а 18, 19
въшедъ же свꙙтꙑ отьць нашъ вь клѣть. вдѣвъ ѭ беꙁмльвьнѫ. годѣ мѹ бꙑстъ
С
204.24
годѣ бꙑстꙿ вьсѣмъ слово то
С
540.27
Срв.
С544.11
годѣ дѣꙗт комѹ
εὐαρεστέω τινί
Нравя се, харесвам се някому
дажд емѹ вѣдѣт. благодѣат [погр. вм. годѣ дѣꙗт комѹ, Фърчек [151] 562II] вь пѣне. ꙇ славослове. ꙇ спне
СЕ
95а 7—8
Е
СП
СЕ
С
Нвб
Срв
[що] годе, [какво] годе, [кога] годе
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
МлБТР
ЕтМл
АР
РБЕ