Старобългарски речник
годъ
годъ
-а
м
Определена част от деня, денонощието
поꙁдѣ же бꙑвъшю прпадѫ ѹенц его глѫще пѹсто е мѣсто. годъ юже мнѫ. отъпꙋст народꙑ
СК
Мт 14.15
Година.
вдѣшꙙ многꙑ годꙑ сьвꙙꙁана ѧꙁ ослабьнааго. повелѣн распрꙙжена отъ ꙁълоб
С
323.16
Момент, време, час.
ꙇскаахѫ же ѩт . ꙇ нктоже не въꙁлож рѫкꙑ на нь. ѣко не ѹ бѣ пршелъ годъ его
М
Йо 7.30
З
жена егда раждаатъ пеаль матъ. ѣко прде годь еѩ. егда же родтъ отроѧ. къ томѹ не помьнтъ скръб ꙁа радость
М
Йо 16.21
З
ѣко да вь вꙿсѣкъ годъ лцю. вꙿсѣкѫ напасть вьпѭщюмѹ
СЕ
101b 14
дон҄елже стъ годъ. прмѣмъ сьпасен сво
С
378.9
гда годъ насъ ꙁоветъ
С
373.27
въ годъ съмрьтьнꙑ оставьѭ трѣбѹѭштмъ
С
375.10
братъ нѣкто ... прѣбꙑ ѹ н҄его годъ малъ
С
289.29
годъ же се блаженааго паула на срѣдѫ ꙁвест бесѣдꙑ
С
356.5
въ годъ
τῇ ὥρᾳ, ἐν τῷ καιρῷ
По време [на]
ꙇ вьсе мъножъство люд бѣ молтвѫ дѣѩ вьнѣ въ годъ темьѣна
М
Лк 1.10
З
А
посъла рабъ сво въ годъ веерѧ
М
Лк 14.17
А
СК
ꙗкоже сльꙁт мѹ ꙁѣло въ годъ беꙁскръбънꙑѧ жрътвꙑ
С
285.17
нꙑнꙗ же въ годъ кръста. прьваꙗ съпасатъ сꙙ жена
С
428.16
въ тъ годъ, въ то года
ἐν τῷ καιρῷ ἐκείνῳ, τὸ τηνικαῦτα
Тогава, по това време
прост бѣ подоба не въ годъ тъ
С
373.21
нъ не въ бо годъ тъ мноꙁ отъпадошꙙ того напрасно въстръжен
С
375.13
салѹстѹ въ то года патрархѹ сѫштѹ въ ерѹсалмѣ
С
283.5
не въ годъ
ἀκαίρως
Не на време, в неподходящ момент
нъ пон҄еже надѣашꙙ сꙙ вьꙁꙙт ѹ тѣхъ. не въ годъ просшꙙ
С
373.1
обѣдъ годѹ
πάσχα
Обедно време, пладне
бѣ же вь птъкъ обѣдъ годѹ. бѣ же годна. г҃. гла юдеомъ се цръ вашъ
СК
Йо 19.14
на годѣ
συμμέτρος
С мярка, в умерено количество, колкото трябва
пѫтꙿнкъ ... вдѣвъ н҄вѫ добрѫ ... вьꙁлюбвъ прѣклонвъ сꙙ вьꙁꙙ на годѣ. вдѣвъ же неблюдомѫ сѫштѫ н҄вѫ. прѣклон сꙙ потрьꙁа
С
40.28
Изч
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
ὥρα
καιρός
χρόνος
εὔκαιρον
Нвб
Срв
год ’година’
остар
ОА
НГер
МлБТР
ЕтМл
ДА